Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2007 15:04 - Тяло, копие, оригинал.Интервю с елитна проститутка
Автор: kukupaloma Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1502 Коментари: 0 Гласове:
0



„Имаш хубаво тяло”

Времето минаваше и аз си задавах въпроса дали в действителност всичко се случваше , или пък беше плод на разклатеното ми психическо състояние. Александър оставаше блед  спомен за нещо, което ми беше създало тръпката и никога не беше ме наранило.Като безобидните бонбони без захар, които всяка втора жена на диета си купува, след като тържествено е отказала сладкото. Преди години имах подобно мимолетно влечение.Към човек, който безкрайно ме привличаше, защото беше умен, красив и недосегаем.Беше тих и тайнствен и аз го поисках.Изминах стотици километри, за да се озова там, където беше и той,за да видя как една тълпа жени тича след него-млади, красиви, екзалтирани.До ден днешен не разбрах защо избра мен.До ден днешен не разбрах защо се озовах с него на плажа и го оставих да ме разсъблече, все едно че бях току що завършила ученичка.Импулс или не, но тогава беше единствения път, когато всички задръжки-знайни и незнайни паднаха и въобще не ме интересуваше дали  съм това, което цял живот съм се стремяла да бъда или не.Не ме интересуваше дали действам с маниера на проститутка или курва, или каквото и да е .Бях там с него, лежах на още топлия пясък, а покрай мен минаваха хора, които нямаха имена,лица и значение.Когато бавно се съблякохме и го видях гол-този съкровен иначе миг, когато две тела се опознават-просто хлъцнах.А той се расмя.Смяхме се заедно и в нашия смях имаше нещо общо, споделено, цяло. На другия ден ми се усмихваше и аз на него .За пръв път в живота ми беше само миг, щастие, предизвикано от  само един  единствен общ смях.Той беше истински.Затова реших да го търся отново и отново, затова си измислях поводи да го виждам.Той покоряваше планини, върхове, екзотични страни и вероятно жени, но не покори мен.Малко преди да го видя гол и да хлъцна като ученичка ми каза „Имаш хубаво тяло”  После се виждахме, но нищо не беше същото, нищо не беше като преди. Ожених се за най-добрия му приятел.

Александър беше негово бледо копие и с това обяснявам необяснимото си инатливо желание да го притежавам. Като не можех да имам оригинала, трябваше да имам бледото ми подобие.

Ххххх

Маргарита говореше бавно , а аз въобще не си правех труда да я слушам.Записвах я, тя се съгласи и сега водеше монолог , аз се връщах към моя тайнствен възлюбен, когото никога не бях имала.Тя ли ме караше да се чувствам така, или аз си бях измислила техния свят, който също едва ли беше реален?!Стреснах се.

-Защо стана проститутка?

-Задаваш ми този въпрос за хиляден път.Търсех нещо ново.

-Да беше отишла да спасяваш децата в Африка

-Те и в България не са малко .Там можех да остана

-И защо не остана?

-Не знам-прокара ръка през косата си

-Кажи ми за семейството си. Никога не говориш за тях.Имаш ли семейство въобще?

Представях си едно сираче, израснало по домовете, някак получило образование, а в последствие станало жертва на така актуалния трафик на жени, за който всички говорят, само когато трябва да си намерят кауза.

-          Не търси сензация ,мила.Имам семейство, родители, брат. Всички с образование и положение.

-          Знаят ли какво работиш?-питах направо.Това беше единствения път към нея

-          Едва ли се досещат -отвърна сухо тя.

-Завършила си престижен университет...

-Най-престижния-не ми оставаше длъжна

-И аз съм го завършила, ама не съм станала проститутка и не съм се продала за дребни пари-ядоса ме.

Очаквах да се развика, да ме оспори, да ме изгони дори. Смееше се, а пред мен белите и подредени зъби отправяха поздрав към зъболекаря ми, който иначе е всеотдаен професионалист.Тоя път аз се вбесих:

-Защо си мислите,че хората, които си изкарват хляба по някакъв все пак регламентиран начин  са боклуци  като боклуците сте вие?!

Не питах, не бях професионалист, журналист, писател.В този момент бях жената, чийто съпруг  може би някоя Маргараита беше прегръщала, утешавала, успокоявала по хиляди причини или може би, за да я сравни с мен ..и да не намери разлика.Млъкнах.Потрапнах

-Имам нужда да пийна нещо-смоталевих-Ще тръгвам



Тагове:   тяло,   интервю,   копие,   оригинал,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kukupaloma
Категория: Лични дневници
Прочетен: 67782
Постинги: 20
Коментари: 48
Гласове: 326
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031