Познаваме се почти цял живот. Единственото, което ни свързва е, че сме умни. Нищо не може да ни учуди, когато се съберем заедно. Защото сме умни.Аз съм стара мома с култувото име Ружа, преведено през сръбски език, с който нямам нищо общо...

Днес отборът, който подкрепях изгуби..
Знам, че този блог бе създаден за мен, за да изпъкна с литературното си майсторство и претенции. ..Моята героиня има нещо общо с мен, тя е журналист, аз съм завършила/първоначално/ журналистика... Та...

Добър ден
Когато те рисувам с пръсти,
откривам всеки следващ ден...

Вече имам..нямам опавдание да завърша книгата за "проститутките".Вече нямам основание да се страхувам какво ще се случи, ако се изправя наред с най-големите. Вече знам, че човек умира, когато умрат и мечтите му.Чета чужди публикации, на ...

 
 
20 Reasons You Should Date a Doctor

Hich nyamam namerenie da cakam da spechelya nyakoya nagrada ili neshto ot sorta! Puskam romana tuk, koito shte da go chete-aide de :)Na 1-vi mai/dosta si se potrudih nad nego / shte redaktiram celya blog i shte go pusna po red, glava po ...

Може би, защото  историята приличаше на нейната, защото аз бях другата.Още нося у себе си писмото, което така и не му изпратих, беше ме страх.Предвид професията ми, писането ми е специалност, така че човек може и да може  да си представи...

Организационният комитет на наградата "Букър" обяви, че ще бъде учредено ново отличие, което ще бъде връчено само един път - на церемония през юли 2008 г. в чест на 40-годишнината на юбилея на премията, съобщи Би Би Си.
С приза "Най-доб...

-Как тогава се докара до тук?Да не би да си станала проститутка от любов, заради някой мъж?-недоумявах
              -Ти сапунка ли ще пишеш?-попита ме усмихнато-Няма такава случка в живота ми
-Казваш, че никога не си обичала? Дори и т...

ххх
 
Не се оплаквахме.Оцелявахме.Нямахме време за висши терзания и помисли, защото трябваше да учим и да работим ,за да продължим напред. Децата на чичковците зубреха по цял ден, харчеха неимоверни суми пари, а аз недоумявах как става...

Тя продължаваше да говори.Знаех, че в нея има нещо повече от хубаво лице и тяло. Говореше бавно, на моменти ме изнервяше.Провлачваше думите, но не за да им търси еквиваленти на собствения си роден език, както повечето правеха, не да поми...

Маргарита говореше, а аз въобще не я слушах. Моннотоният и глас ме успокояваше и се замислих за себе си. Странни същества сме ние хората-чуждите тъжни истории ни карат да се замисляме за себе си и да плачем...Раазбира се не за тях, въпре...